Начало » За района

За района

Чудите се къде бихте могли да се насладите на много дива и изключително разнообразна природа? До кътчета, докоснати от човек преди стотици години, отдавна забравени и непознати? До причудливи природни феномени, формирали се преди хилядолетия, до мистични и завладяващи светилища, останали от древни времена. 

Източни Родопи събира в себе си всичко това!

Величествени и незабравими остават гледките в тази така специална планина. Надиплените хълмове, въздействащите меандри на р. Арда и р. Бяла река създават усещането за една наистина приказна реалност, от която пътешественици, фотографи и художници черпят вдъхновение.

Мегалитните паметници от тракийски времена доближават до живота на древните племена обитавали района от хилядолетия, а геоложкото миналото е оставило причудливи скални форми, образували се в следствие на активен подводен вулканизъм.

Климатичните особености, релефът, силното средиземноморско влияние правят планината толкова уникална. „Мозайката“ от разнообразни природни местообитания, които са същински резервоар на биоразнообразие, обуславят планината като биологично важно място за Европа. Именно поради тази причина, много учени от страната и чужбина насочват вниманието си в изследване на биоразнообразието в района. 

В планината се срещат над 50% от българските растителни видове. Районът е изключително богат и по отношение на птиците. Това е едно от местата с най-голямо разнообразие на грабливи птици в Европа.

Орхидея: двурога пчелица
Орхидея: пеперудоцветен салеп

Белоглав, египетски и черен лешояд могат да бъдат наблюдавани в района, като за два от трите вида (белоглав и египетски), планината е гнездова територия. Скален орел, морски орел, късопръст ястреб, сокол скитник… дълъг е списъкът с дневни и нощни грабливи птици, които могат да бъдат наблюдавани. Броят видове на водолюбивите и пойните птици също е голям.

Многообразието от земноводни, влечуги и бозайници не е по-малко впечатляващо: сухоземни костенурки, змиегущер, елен лопатар, дива свиня, диви коне, зубри, вълци, както древни, характерни само за този район породи говеда, които пасат свободни в планината. 

Поради голямото си биоразнообразие и характерни релефни форми, целият район на Източни Родопи включен в множество защитени зони, част от мрежата Натура 2000, а най-строго пазеното кътче дива природа е резервата „Вълчи дол“.

Египетски лешояд

Резерват „Вълчи дол“

„Вълчи дол“ е единственият строг резерват в Източни Родопи. Обявен е с цел да се опази природата на „Орфеевата планина“ дива и непокътната. Достъпът до резервата е ограничен, а всякаква човешка дейност на територията му е строго забранена. 

Резерватът се намира южно от язовир Студен кладенец. Територията му включва разнообразни природни местообитания – скали, пасища, храсталаци, дъбови и букови гори. Храстовата растителност е преобладаваща, като видовият състав включва келяв габър, червена хвойна, мъждрян. Характерни за резервата са съобществата от люляк. В района на резервата се намира вулканичен скален масив, на който е разположена колония на белоглави лешояди, които са основната причина за строгата защита на територията. Районът на резервата е важно място за търсене на храна и почивка на световно застрашени видове като: черен лешояд  и египетски лешояд. Срещат се още гарван, черен щъркел, бухал и др. 

Резерват „Вълчи дол“
Черен щъркел

Защитена зона „Маджарово“

Защитена зона „Маджарово“ обхваща част от долина на река Арда, разположена в скален пролом, заграден от високи, черни и стръмни скали. Разнообразният релеф от скални комплекси и каменисти сипеи обуславят развитието на мозайка от дървесна, храстова и тревиста растителност. Тук могат да се наблюдават много видове птици, особено грабливи. Срещат се видове като царски орел, орел змияр, белоглав, египетски и черен лешояди. Районът се посещава от любители на птиците от цяла Европа заради особено богатото птиче разнообразие. В района са изградени и няколко укрития за наблюдение на лешояди.

Защитена зона „Студен кладенец“

Защитена зона „Студен кладенец“ се намира около едноименния язовир, създаден в скалното дефиле на р. Арда. Дефиле с отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност. Голяма част от нископланинските склонове на зоната са покрити с широколистни смесени гори от келяв габър и мъждрян, благун или горун. На северният бряг на язовира се наблюдават внушителни скални комплекси, където гнездят лешояди и други редки видове птици. На територията на Студен кладенец са установени 219 вида птици, като 103 са с европейско значение за опазване, а 12 са световно застрашени. Тази зона е една от най-важните в страната за гнездящите тук черен щъркел, египетски лешояд, бухал, голям маслинов присмехулник и белочела сврачка. 

Вкаменената гора

„Вкаменената гора“ е закътана в дълбок дол, наричан от местните хора „Габъз дере“. Разположена е в поддържан резерват „Боровец“, създаден с цел опазване на естествената черноборова гора. Отделни дървета в резервата са на възраст 150-200 г. „Вкаменената гора“ представлява гора от пънове, с вид на обгорели от огън дървета. Високи са до 1-1,5 m. и са с дебелина 0,4-0,6 m. „Дърветата” се простират от двете страни на дола в продължение на 120 m. Смята се, че „Вкаменената гора“ е на възраст от около 30 млн. години.

Съществуват две теории за формирането ѝ. Според едната тя е образувана от седиментни скали, съставени от плътно споени фини седименти и стари скални късове. Втората теория твърди, че това е било гора, разположена на крайбрежието на древното терциерно море, или край някой остров. При вулканична дейност тази гора е била частично засипана и обгорена, като част от дърветата се е съхранила. През последващите годините нивата на водите са носели със себе си седименти и са отлагали в кухините по обгорелите стволове, а изветрянето ги е оформило, като този процес продължава и до днес.

Скални ниши при с. Неофит Бозвелиево

Скалните ниши край с. Неофит Бозвелиево са 11 вдлъбнатини във варовикова скала, подредени на 2 нива. Намират се вдясно от пътя между селата Неофит Бозвелиево и Лале. Две от нишите са наречени „акустичните ниши“, тъй като имат интересно акустично свойство да връщат ехото по особен начин към човека стоящ пред тях. В региона са намерени много керамични находки от античността.

Находище на Родопски силивряк

Находището на родопски силивряк се намира по стръмните, влажни склонове на р. Арда. Научното име на растението е Haberlea rhodopensis, в чест на откривателя на растението (Д-р Емерих Фривалдски) и планината, в която е открит (Родопите). Родопския силивряк е останал от миналото древен вид, който днес се среща само в България и Северна Гърция. Видът е съхранен в отделни сенчести и скалисти райони, влажни и дълбоки долове. В борбата си за оцеляване, той е придобил специфични биологични особености, благодарение на които съществува и днес. Най-емблематична е способността му да преминава в „анабиоза“ (мнима смърт) при неблагоприятни условия, като по този начин може да престоява дълго време в състояние с липса на жизнена дейност и при наличие на подходящи условия отново да се съживява или да “възкръсва“. Родопският силивряк е наричан още „Орфеево цвете“ или „цветето на Орфей“. Легенда казва, че по местата, на които са капели сълзите на Орфей, плачейки за своята Евридика, е поникнало синьо-бяло цвете.

Природна забележителност „Каменните гъби“

Природната забележителност „Каменните гъби“ се намира край пътя между гр. Хасково и гр. Кърджали. Представлява естествени скални образувания с формата на гъби, създадени от ерозия. Високи около 2,5 m, приблизително колкото и ширината на шапките. Пънчетата им са с розов оттенък заради минералите, а шапките – със сиво-зелен цвят. Тъй като минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставляващи пънчетата изветрянето през хилядолетията е довело до тези причудливите форми.

Както пoвeчeтo пpиpoдни зaбeлeжитeлнocти в paйoнa нa Poдoпитe, тaĸa и този cĸaлнен фeнoмeн e cвъpзaн c миcтичнa лeгeндa, ĸoятo paзĸaзвa зa въглищapя Paдyил, ĸoйтo имaл 4 дъщepи. Moмичeтaтa били чeвpъcти и paбoтливи, пoмaгaли нa бaщa cи и излизaли извън ĸpeпocттa, зa да носят вода.

Eдин дeн тe тpъгнaли зa вoдa, нo били пoдгoнeни oт гpyпa paзбoйници. Дeвoйĸитe изплaшили ĸoня нa вoдaчa, ĸoйтo пaднaл нa зeмятa и бил paзĸъcaн oт мoмичeтaтa. Чeтиpитe били зacтигнaти oт пpиятeля нa зaгинaлия – Oмyp. Toй зaмaxнaл c ятaгaнa и oтcяĸъл глaвaтa нa пъpвaтa oт тяx, нo щoм дoĸocнaлa зeмятa, тя ce пpeвъpнaлa мигoм в ĸaмeннa гъбa. Зaмaxнaл и пoĸocил дpyгитe двe cecтpи, нo ce пoвтopилo cъщoтo. Изплaшил ce Oмyp, cлязъл oт ĸoня, нo пpeди дa yбиe пocлeднoтo дeвoйчe, глaвaтa ѝ caмa ce пpeвъpнaлa в ĸaмъĸ. Ужaceн, тoй cĸoчил нa ĸoня и пoнeчил дa избягa, нo пpи пъpвaтa ĸpaчĸa ce пpeвъpнaл в чepнa cĸaлa. Xopaтa и днec нapичaт caмoтнaтa ĸaнapa в близocт дo гъбитe Kapaтeпe (чepeн xълм).