Чудите се къде бихте могли да се насладите на много дива и изключително разнообразна природа? До кътчета, докоснати за последно от човек преди стотици години и отдавна забравени? До причудливи природни феномени, формирали се преди хилядолетия, до мистични и завладяващи светилища, останали от древни времена.
Източни Родопи събира в себе си всичко това!
Величествени и незабравими остават гледките в тази така специална планина. Надиплените хълмове, въздействащите меандри на р. Арда и р. Бяла река, създават усещането за една наистина приказна реалност, от която пътешественици, фотографи и художници черпят вдъхновение.
Мегалитните паметници от тракийски времена доближават до живота на древните, а геоложкото миналото е оставило причудливи скални форми, образували се в следствие на активен подводен вулканизъм.
Климатичните особености, релефът и силното средиземноморско влияние правят планината уникална. „Мозайката“ от разнообразни природни местообитания, които са същински резервоар на биоразнообразие, обуславят планината като биологично важно място за Европа. Много учени от страната и чужбина насочват вниманието на изследванията си именно към флората и фауната в района.
В планината се срещат над 50% от българските растителни видове. Районът е изключително богат и по отношение на птиците. Това е едно от местата с най-голямо разнообразие на грабливи птици в Европа.
Белоглав, египетски и черен лешояд могат да бъдат наблюдавани в района, като за два от трите вида (белоглав и египетски), планината е гнездова територия. Скален орел, морски орел, късопръст ястреб, сокол скитник…, дълъг е списъкът с дневни и нощни грабливи птици, които могат да бъдат видяни. Броят на водолюбивите и пойните птици също е голям.
Многообразието от земноводни, влечуги и бозайници не е по-малко впечатляващо: сухоземни костенурки, змиегущер, елен лопатар, дива свиня, диви коне, зубри, вълци, както древни, характерни само за този район породи говеда, които пасат свободни в планината.
Поради голямото си биоразнообразие и характерни релефни форми, целият район на Източни Родопи включен в множество защитени зони, част от мрежата Натура 2000, а най-строго пазеното кътче дива природа е резервата „Вълчи дол“.
Резерват „Вълчи дол“
„Вълчи дол“ е единственият строг резерват в Източни Родопи. Обявен е с цел да се опази природата на „Орфеевата планина“ дива и непокътната. Достъпът до резервата е ограничен, а всякаква човешка дейност на територията му е строго забранена.
Резерватът се намира южно от язовир Студен кладенец. Територията му включва разнообразни природни местообитания – скали, пасища, храсталаци, дъбови и букови гори. Храстовата растителност е преобладаваща, като видовият състав включва келяв габър, червена хвойна, мъждрян. Характерни за резервата са териториите, заети от люляк. В района на резервата се намира вулканичен скален масив, на който е разположена колония на белоглави лешояди, които са основната причина за строгата защита на територията. Районът на резервата е важно място за търсене на храна и почивка на световно застрашени видове като: черен лешояд и египетски лешояд. Срещат се още гарван, черен щъркел, бухал и др.
Защитена зона „Маджарово“
Защитена зона „Маджарово“ обхваща част от долина на река Арда, заградена от високи, черни и стръмни скали. Разнообразният релеф от скални комплекси и каменисти сипеи обуславят развитието на мозайка от дървесна, храстова и тревиста растителност. Тук могат да се наблюдават много видове птици, особено грабливи. Срещат се видове като царски орел, орел змияр, белоглав, египетски и черен лешояди. Районът се посещава от любители на птиците от цяла Европа. В района са изградени и няколко укрития за наблюдение на лешояди.
Защитена зона „Студен кладенец“
Защитена зона „Студен кладенец“ се намира около едноименния язовир, създаден в скалното дефиле на р. Арда. Дефиле с отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност. Голяма част от нископланинските склонове на зоната са покрити с широколистни смесени гори от келяв габър и мъждрян, благун или горун. На северният бряг на язовира се наблюдават внушителни скални комплекси, където гнездят лешояди и други редки видове птици. На територията на Студен кладенец са установени 219 вида птици, като 103 са с европейско значение за опазване, а 12 са световно застрашени. Тази зона е една от най-важните в страната за гнездящите тук черен щъркел, египетски лешояд, бухал, голям маслинов присмехулник и белочела сврачка.
Вкаменената гора
„Вкаменената гора“ е закътана в дълбок дол, наричан от местните хора „Габъз дере“. Разположена е в поддържан резерват „Боровец“, създаден с цел опазване на естествената черноборова гора. Отделни дървета в резервата са на възраст 150-200 г. „Вкаменената гора“ представлява гора от пънове, с вид на обгорели от огън дървета. Високи са до 1-1,5 m. и са с дебелина 0,4-0,6 m. „Дърветата” се простират от двете страни на дола в продължение на 120 m. Смята се, че „Вкаменената гора“ е на възраст от около 30 млн. години.
Съществуват две теории за формирането ѝ. Според едната тя е образувана от седиментни скали, съставени от плътно споени фини седименти и стари скални късове. Втората теория твърди, че това е било гора, разположена на крайбрежието на древно терциерно море, или край някой остров. При вулканична дейност тази гора е била частично засипана и обгорена, като част от дърветата се е съхранила. През последващите годините нивата на водите са носели със себе си седименти и са отлагали в кухините по обгорелите стволове, а изветрянето ги е оформило, като този процес продължава и до днес.
Скални ниши при с. Неофит Бозвелиево
Скалните ниши край с. Неофит Бозвелиево са 11 вдлъбнатини във варовикова скала, подредени на 2 нива. Намират се вдясно от пътя между селата Неофит Бозвелиево и Лале. Две от нишите са наречени „акустичните ниши“, тъй като имат интересно акустично свойство да връщат ехото по особен начин към човека стоящ пред тях. В региона са намерени много керамични находки от античността.
Находище на Родопски силивряк
Находището на родопски силивряк се намира по стръмните, влажни склонове на р. Арда. Научното име на растението е Haberlea rhodopensis, в чест на откривателя на растението (Д-р Емерих Фривалдски) и планината, в която е открит (Родопите). Родопския силивряк е останал от миналото древен вид, който днес се среща само в България и Северна Гърция. Видът е съхранен в отделни сенчести и скалисти райони, влажни и дълбоки долове. В борбата си за оцеляване, той е придобил специфични биологични особености, благодарение на които съществува и днес. Най-емблематична е способността му да преминава в „анабиоза“ (мнима смърт) при неблагоприятни условия, като по този начин може да престоява дълго време в състояние с липса на жизнена дейност и при наличие на подходящи условия отново да се съживява или да “възкръсва“. Родопският силивряк е наричан още „Орфеево цвете“ или „цветето на Орфей“. Легенда казва, че по местата, на които са капели сълзите на Орфей, плачейки за своята Евридика, е поникнало синьо-бяло цвете.
Природна забележителност „Каменните гъби“
Природната забележителност „Каменните гъби“ се намира край пътя между гр. Хасково и гр. Кърджали. Представлява естествени скални образувания с формата на гъби, създадени от ерозия. Високи около 2,5 m, приблизително колкото и ширината на шапките. Пънчетата им са с розов оттенък заради минералите, а шапките – със сиво-зелен цвят. Тъй като минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставляващи пънчетата изветрянето през хилядолетията е довело до тези причудливите форми.
Както пoвeчeтo пpиpoдни зaбeлeжитeлнocти в paйoнa нa Poдoпитe, тaĸa и този cĸaлнен фeнoмeн e cвъpзaн c миcтичнa лeгeндa, ĸoятo paзĸaзвa зa въглищapя Paдyил, ĸoйтo имaл 4 дъщepи. Moмичeтaтa били чeвpъcти и paбoтливи, пoмaгaли нa бaщa cи и излизaли извън ĸpeпocттa, зa да носят вода. Eдин дeн тe тpъгнaли зa вoдa, нo били пoдгoнeни oт гpyпa paзбoйници. Когато водачът на разбойниците – Омур, ги наближил, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво намери – дървета, камъни и започнали да замерят конника. Дeвoйĸитe изплaшили ĸoня нa вoдaчa, ĸoйтo пaднaл нa зeмятa и бил paзĸъcaн oт мoмичeтaтa с голи ръце. Чeтиpитe били зacтигнaти oт пpиятeля нa зaгинaлия. Toй зaмaxнaл c ятaгaнa и oтcяĸъл глaвaтa нa пъpвaтa oт тяx, нo щoм дoĸocнaлa зeмятa, тя ce пpeвъpнaлa мигoм в ĸaмeннa гъбa. Зaмaxнaл и пoĸocил дpyгитe двe cecтpи, нo ce пoвтopилo cъщoтo. Пpeди дa yбиe пocлeднoтo дeвoйчe, глaвaтa ѝ caмa ce пpeвъpнaлa в ĸaмъĸ. Ужaceн, разбойникът тръгнал дa бягa, нo пpи пъpвaтa ĸpaчĸa ce пpeвъpнaл в чepнa cĸaлa. Xopaтa и днec нapичaт caмoтнaтa ĸaнapa в близocт дo гъбитe Kapaтeпe (чepeн xълм).